Измина почти месец от поредното ни вкарване в затвора, който

 Измина съвсем месец от следващото ни вкарване в пандиза, който прекарахме дружно, в приемно поделение при непоколебим режим.
Комисията по систематизиране сигурно ще ни раздели, ще ни изпрати в разнообразни здания, на друг режим. Няма да можем да се виждаме и да приказваме в продължение на доста месеци, а може би даже и години ще сме разграничени – до освобождение от пандиза!

Това е следващото решение – мъчение на „ съда “! Присъдите са особено, с цел да ни разделят. На Деси присъдата е 6 год. при непоколебим режим, а на Били е 5 год. при общ режим. Разделят ни! Накрая съумяха! Знаят, че дружно сме по мощни! Не ни разделиха заканите, включетелно за ликвидиране на дъщерята на Били, тежките условия, прангите... Не съумяха да ни настроят една против друга с обещания за дребни присъди, не пречупиха съвестта ни против „ бонуси “. Сега ни разделят, с цел да не можем да се поддържаме и да се борим.

Всички видяхте, че карцерът ни на 10.11.2022 година беше следващото мъчение по разпореждане на прокуратурата.
В 7 ч. сутринта, 2 групи от по 3-ма охранителипотропаха на вратите на панелните ни жилища. Казаха ни, че сме наказани, да вземем най-необходимото – долни дрехи, четки за зъби, а фамилиите ни след врем да донесат багаж в Сливен, в пандиза.

Още по-абсурдното е, че останаха вътре в жилищата ни (едва ли е законно, тъй като нямаха заповед да влязат, само че не реагирахме). Помолих да чакат на общата площадка, с цел да мога да се сбогувам уединено с щерка ми, мъжа ми и болната ми майка! Не мога да скоча от 4-ти етаж, само че те отхвърлиха. Останаха да гледат сълзите ни.

Деси е помолила за 5 мин. време да нагушка 11 месечния си наследник, само че не са й разрешили. През целия път плачеше „ ръцете ми са празни... скок-подскок “ и движеше празните ръце нагоре-надолу, а в скута й подскачаше изчезналото бебе.

И аз плачех за обичаните си хора. Особено за 84 годишната си майка, с деменция и на легло, поради счупена ръка. Дано да е жива, до момента в който изляза, с цел да я видя. Дали ще помни коя съм, дали ще помни името ми или деменцията ще ми отнеме и това.
Болката е толкоз мощна, че нямаме думи да я опишем.

Веднага ни изпратиха в Сливен, беше ги боязън, че в случай че ни оставят ден-два в софийския арест, може да има митинги пред ареста. И в неприятното има човещина. Трите екипа, които ни конвоираха до Сливен се опитваха да ни успокоят. Макар че с белезници мъчно се бършат сълзи.

Тук разбрахме, че за нас прокуратурата и избрала най-жестокия метод – без предизвестие, ненадейно, като похищение в ранен час. При съвсем всички дами с присъди, карцерът е по-хуманен. Казват им 10-15 дни по-рано по кое време и къде да отидат. Те имат време да се сбогуват с околните си, да провеждат значими неща и документи, и умерено да съберат багажа си за дългото неявяване от вкъщи. Но за Деси и Биляна всичко би трябвало да е брутално грубо. Натискът продължава!
Ще попитате какво следва?

Не сме се отказали да се борим. Искаме да заведем дело в Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург, който може да анулира присъдите, поради липса на обективен развой и нарушаванията. Колкото и да е мъчно това да стане от тук – без документи, без компютър, интернет и обикновени условия, единствено с лист и писалка, ние ще продължим да се борим, с цел да успеем да почистим имената си. Но това ще отнеме години. Дотогава, Деси и Били ще лежат в Сливенския затвор, освен това разграничени.

Затова вашата поддръжка ни е още по-необходима в този момент! Не ни забравяйте! Благодарим ви, че бяхте с нас през тези тежки години от април 2018 година
Не ни забравяйте! С вас сме по-силни!
Деси и Биляна
Политическа партия: Обещаваме да пишем още писма за Европейски съд по правата на човека и прекарванията в пандиза.

 

Биляна Петрова, Facebook